карам си аз в дъжда…

От няколко седмици е доста валежно, последно съм карал преди 6 (шест) дни. Спря да вали… раницата, очилата, каската, колелото и навън.

Заваля…

Пребирам се…

Толкова съм мокар че вече се старая като минавам през локвите да изпръскам колкото мога повече вода. Виждам пешеходци и те ме виждат, виждат и фонтана покрай мен. Естествено намалям до около 5-6км/ч като наближа, мразя ги, но не толкова че да ги пръскам. Повечето си мислят че няма да намаля и ги чака неизбежното 🙂

В една от последните пътечки точно след един десен завой се бях засвяткал бая, пък то насреща имало човек … спирачки, спирачки … намалих даже на пре-достатъчно растояние от него. А той се усмихна и ми вика

“Давай, давай аз без т’ва съм мокър вече”

Е, минах си бавно покрай него, защото иначе щеше да е не само мокър ами и кален.

This entry was posted in Stories. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *