Закачих се за колелото

Така…понеже педалите с пинове ми пробиха обувките реших да скоча директно на шпайкове. Нови обувки ми излизат към 70-80лв, а само за около 150 мога да се сдобия с шпайкове и педали. Звучи логично а 🙂

Попринцип нали шимано казват да си вземеш 1 номер по-големи. Аз нося 41,5 тръгвам да търся 42.

Няма просто да им се доверя и да си поръчам от crc, ами тръгвам по магазините. В магазинчето на руски(ще разберете защо уточнявам) имаше супер яки, 42 нормер … мера … огромни са !!! Но пък едно момче беше оставило да се продват педали XTR за 110лв (ето защо уточних, ако някой си търси да бяга натам) бяха леко учукани но нищо съществено им нямше.

Продължавам да търся, отивам при bgBike(Богдан) – жената ми показа тези от снимката, 41 номер ми пасна идеално.

Ами педали сега ? Жената ми показа с какво разполагат и аз си харесах тези:

Защо взех само от едната страна с вързопка ? Не знам ! И все пак защо – не знам бе !

[инфо] за мен автомати = клипсове = вързан си за колелото = ….

Конкретните модели са Shimano SH-MT20M(109лв) и exustar e-pm811(59лв)

Прибрах се, сложих ги и газ навън. Разлика – никаква.

Спирам на едно кръсточище … тряс странично падане – крака не се помръдна от педала. За 19:00 часа асфалта бе учудващо топъл, поседях малко да си сгрея дупето и станах. Прекосих кръсвовището на 1 автомат и една платформа, понеже не мога все още се щраквам бързо.

Карането мина добре, прибирам се вече към вкъщи и точно пред входа има 2 стълби и до тях полегато, щраквам на 3ти венец отпред и 7ми отзад да подготвя колелото за престой и пускам по инерция. Инерцията не ми стигна, паднах върху стълбите. Няма пък … ще се науча.

Вече скачам, скачам високо – разбивам се отвсякъде!

Излизам да карам по пътегите. Карам. Катеря. Такъв страх бера да не падна нагоре че съм направо ръкета, места където ги минавам с 6-7 ги прелитам с 12-14.

Спускам … страх…на един ляв завой колелото поднася с двете гуми. Казах си айдееее. внезапно нещо в мен се надига и си викам ае бал съм го няма да падам. Вдигам задница и натискам с ръце колкото мога кормилото да захапе предницата (това при доста голям наклон) стана! Чудо! Само да се прибера и махам тази проклетия дето ме е вързала да се претрепя.

Прибрах се, махнах новите педали, сложих старите гиганти и скъсаните маратонки булдозер и с усмивка навън.

Леко ми е странно.

Първото ми впечатление е че не мога да скачам тротоарите със скорост под 20. Всъщност изобщо съм забравил да скачам. Карай ще се науча…Въртя по-трудно…Плъзгам се настрани…Не става…Ще връщам автоматите.

Слагам пак автоматите. Този път разтегнах почти докрай болчетата, които определят колко сила да е нужна за да се разкачиш. Карам от 2 дни така и съм доволен.

Като недостатък мога да покажа само завоите които преди ги взимах с леко подпиране. Изобщо завоите надолу са ми по-трудни. Но катеря по-бързо. На равно се вдигат 30км/ч с един крак. Альоша мога да я кача на 1 цилиндър.

Първите дни чувствах изтръпване в левия крак след продължително педалиране. Както очаквах мина си само, просто прекалено много съм дърпал нагоре.

Ако се чудите дали да се закачите – пробвайте!

This entry was posted in mtb. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *