Малко hate

Пътувам си в рейса аз … и естествено по спирките има хора които се качват и слизат. Напослъдък има обаче едни които застават на вратата и питат ‘Рейса ходи ли до майната ми’ и не дават да се затвори вратата и чакат отговор. Тук имаме два варинта: 1) на спирката да няма хора и тогава това е ОК. Лошото е че това за сега не съм го засичал. 2) На спирката хора – бол. Добре де, майна, защо не питате някой на спирката ами трябва да бавите целия скапан рейс !? Третата и най-зловеща опция е да се качи някой, след него някой да блокира вратата и да вика на първия ‘шшш ало рейса вършли ли ми работа’, подяволите чакали сте поне 5 минути на спирката, защо не отделите 10 секунди за този иначе така важен въпрос.

Тъкмо ще слизам и няколко човека преди мен има стар човек с 2 торби багаж. Рейса спира. Дядото поема дълбоко въздух, вдига торбите и ги сваля от рейса, точно пред вратата. Следват 10-20 секунди докато стареца си поема отново въздух и премести багажа, за да може останалите да слязат. Ей мама му стара, като не може да си пренесеж багажа помоли някой да ти го измести, поне да не пречи на другите пътуващи; нито е срамно нито ще ти откажат.

Карам си аз колелото и гледам в далечината някаква дебела тъпа лелка ( за по-кратко ще я алиаснем с ‘патка’ ) върви срещу мен и ме гледа все едно съм извънземно. ОК, не трябва да карам по тротоара, но това е друга тема. Та идва момент в който ще пресичам и естествено искам да мина по скосената(полегата) част от тротоара, направена за колички и т.н. С идеята да не се моря да вдигам предна и задна гума и т.н. Да обаче патката с патка решава че тя трябва да мине от там, а не да си пренесе дебелото краче 15см и да скочи така високия тротоар. Брех дейба толкова ли проблемно да ми отстъпиш път бе пача грозна.

Карам си аз по гребната … За тези които не знаят: алеята на гребната е велоалея, а тротоара (от страната на водата) е тротоар. Лошото е че пешеходците нямат никаква представа за това. Нареждат се 5-6 човека и блокират цялата алея. Гледат те от 150-200 метра че приближаваш и никаква реакция. До сега намалях, спирах, заобикалях през тревата. Писни ми. Очилата-каската-ръкавиците и газ с все сила, дигаш ръцете от кормилото и гледаш нагоре в облаците – мърдат не ами направо скачат. Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против да се ходи по велоалеята по гребната, ама не така че да задръстваш всичко; като сте 6 човека – ми разделете се в 2 колонки по 3-ма.

This entry was posted in no category. Bookmark the permalink.