Когато гледам клипче на html5 или flash, не може в същото време да слушам друга музика. Съответно и когато слушах друга музика не можеш да имам звук от флаш/html5.
Вчера вечерта намерих решение на проблемът, за нещастие не помня линка.
Разкоментирате следните линии
load-module module-alsa-sink
load-module module-alsa-source device=hw:1,0
в
/etc/pulse/default.pa
То не било трудно 🙂
Първо се нуждаем от български език за myspell, http://packages.debian.org/wheezy/myspell-bg
можем да го инсталираме чрез
apt-get install myspell-dictionary-bg
после ни трябва локализация на libre office за България, http://packages.debian.org/wheezy/libreoffice-l10n-bg
можем да я инсталираме чрез
apt-get install libreoffice-l10n-bg
Остава само да сменим езика на документа на български.
Toos -> Language -> For all Text -. Bulgarian
Сещате ли се Quick Release има едни пружинки. В коя посока според вас е правилно да се сложат ?
Питал съм доста и все ми казват “Няма значение”. Важното е само да не стъпва нищо върху тях. Честно даже нямам представа защо са тези пружинки, карал съм и без тях и разлика не усещам.
Вариант едно, навън с тънкото:
Вариант две, с широкото навън:
Преди няколко дни взех нов QR, понеже незнайно как искривих стария. Пружинките бяха сложени с широкото навън. Докато си го мъкнах до вкъщи имах време да го разгледам детайлно. Широката част пасва перфектно на външните “болтове”.
Така излиза че е по-правилно с широкото навън.
Предполагам ви се е случвало да се разскърца някой лагер, ако не – не сте карали достатъчно.
Най-лесното е да сменим и двата, но ако имаме само 1 какво правим ? Как да идентифицираме скърцащия ?
Проблемът е че няма как да завъртим само единия лагер докато колелото е на кънката.
Разглобявате колелото (отвъръте болта от шината) и би трябвало да получите нещо подобно на това
Сега идва интересната част 🙂 ще го сглобим “отвън”
За да оберете луфтовете може да ползвате една, две даже пет шайби.
При мен стана с две.
Може и да не го слагате на кънката, което не е за предпочитане защото ако оправяте ролера на някоя кака сглобявайки навън колелото изглежда много яко.
Сега можем да завъртим лагерите един по един и да идентифицираме скърцащия.
Същото можем да постигнем и като сменяме един по един лагерите на колелцата, но това не е яко.
Така…понеже педалите с пинове ми пробиха обувките реших да скоча директно на шпайкове. Нови обувки ми излизат към 70-80лв, а само за около 150 мога да се сдобия с шпайкове и педали. Звучи логично а 🙂
Попринцип нали шимано казват да си вземеш 1 номер по-големи. Аз нося 41,5 тръгвам да търся 42.
Няма просто да им се доверя и да си поръчам от crc, ами тръгвам по магазините. В магазинчето на руски(ще разберете защо уточнявам) имаше супер яки, 42 нормер … мера … огромни са !!! Но пък едно момче беше оставило да се продват педали XTR за 110лв (ето защо уточних, ако някой си търси да бяга натам) бяха леко учукани но нищо съществено им нямше.
Продължавам да търся, отивам при bgBike(Богдан) – жената ми показа тези от снимката, 41 номер ми пасна идеално.
Ами педали сега ? Жената ми показа с какво разполагат и аз си харесах тези:
Защо взех само от едната страна с вързопка ? Не знам ! И все пак защо – не знам бе !
[инфо] за мен автомати = клипсове = вързан си за колелото = ….
Конкретните модели са Shimano SH-MT20M(109лв) и exustar e-pm811(59лв)
Прибрах се, сложих ги и газ навън. Разлика – никаква.
Спирам на едно кръсточище … тряс странично падане – крака не се помръдна от педала. За 19:00 часа асфалта бе учудващо топъл, поседях малко да си сгрея дупето и станах. Прекосих кръсвовището на 1 автомат и една платформа, понеже не мога все още се щраквам бързо.
Карането мина добре, прибирам се вече към вкъщи и точно пред входа има 2 стълби и до тях полегато, щраквам на 3ти венец отпред и 7ми отзад да подготвя колелото за престой и пускам по инерция. Инерцията не ми стигна, паднах върху стълбите. Няма пък … ще се науча.
Вече скачам, скачам високо – разбивам се отвсякъде!
Излизам да карам по пътегите. Карам. Катеря. Такъв страх бера да не падна нагоре че съм направо ръкета, места където ги минавам с 6-7 ги прелитам с 12-14.
Спускам … страх…на един ляв завой колелото поднася с двете гуми. Казах си айдееее. внезапно нещо в мен се надига и си викам ае бал съм го няма да падам. Вдигам задница и натискам с ръце колкото мога кормилото да захапе предницата (това при доста голям наклон) стана! Чудо! Само да се прибера и махам тази проклетия дето ме е вързала да се претрепя.
Прибрах се, махнах новите педали, сложих старите гиганти и скъсаните маратонки булдозер и с усмивка навън.
Леко ми е странно.
Първото ми впечатление е че не мога да скачам тротоарите със скорост под 20. Всъщност изобщо съм забравил да скачам. Карай ще се науча…Въртя по-трудно…Плъзгам се настрани…Не става…Ще връщам автоматите.
Слагам пак автоматите. Този път разтегнах почти докрай болчетата, които определят колко сила да е нужна за да се разкачиш. Карам от 2 дни така и съм доволен.
Като недостатък мога да покажа само завоите които преди ги взимах с леко подпиране. Изобщо завоите надолу са ми по-трудни. Но катеря по-бързо. На равно се вдигат 30км/ч с един крак. Альоша мога да я кача на 1 цилиндър.
Първите дни чувствах изтръпване в левия крак след продължително педалиране. Както очаквах мина си само, просто прекалено много съм дърпал нагоре.
Ако се чудите дали да се закачите – пробвайте!
